Коледа чука на вратата!

Абе като няма, няма! Ама сега ме е обзело едно творческо вдъхновение и съм като машина! Ето какво сътворих последните дни!

Една от картичките направи моят съпруг и всъщност разкри пред мен неподозиран талант. Аз си знаех, че е много креативен, но сега съм твърдо убедена, че трябва да го привлека към моята кауза. А вие можете ли да познаете коя е неговата картичка?

Спомен от едно далечнооо лятооо!

Все си обещавам да съм по-редовна тук, ама пустото време - не стига и не стига. Днес обаче съм настроена доста лятно -лирично-романтично и то не случайно. Трудно може да се предположи каква е причината, затова бързам да я кажа. Всъщност наскоро, опитвайки се да сложа малко ред в килера и да освободя място, изхвърляйки ненужните неща попаднах на това нещо:

То ме върна в далечната 1997 година, когато с моя настоящ съпруг бяхме все още гаджета и аз, за да запазя задълго спомените от първото ни море, сътворих този подарък. Това са нашите инициали и си спомням, че ми отне доста време да подредя всички тези мънички мидени парченца. Е днес е доста повредено и загубило вид, но все така стоплящо сърцето и носещо невероятни емоции. И макар и старичко е заредено с много положителна енергия, която се надявам да достигне до всички, които се отбиват тук. Ако не друго поне да ви развеселя!

И като съм се отприщила да пиша /че не се знае кога пак ще се захвана с това/ поне набързичко да кажа и за едно от най-важните неща, които се случиха през отминалите месеци - нашето малко магазинче за цветя и още нещо "Флорисимо" /главния консуматор на свободното ни време/ навърши 1 година. Ето малко кадри от събитието:

В подаръчетата на първата снимка имаше късметчета за гостите с награда! И както се казва - три дни ядохме, пихме и се веселихме. Е, това беше от мен! Скоро пак ще съм тук!

Картички за 1 март!

Обещах си повече да не позволявам да минават по няколко месеца между публикациите ми и затова сега реших набързичко да се отбия тук! Първо искам да благодаря на всички, които оставиха толкова мили коментари под предишната ми публикация! Наистина е много приятно да видиш и разбереш, че някой е поспрял за малко, прочел е за твоите вълнения и те подкрепя и окуражава. Благодаря, момичета! Лошото е, че не знам поради каква причина, но аз изобщо не мога да пиша коментари. Просто системата не ми позволява. Как ли не пробвах. По едно време мислех, че съм намерила начин, но после и с този метод ударих на камък. Ако някой има идея защо се случва това - да пише! А сега обещаните картички:

Фотоапарата хич не го бива, горкия, и снимките  са малко калпави, ама кога ще ми се усмихне щастието за нов нямам идея. Така че засега е така.

Поздрави за всички, които от време на време се отбиват в моето местенце!

Голямото завръщане!

Леле!!! Колко отдавна не съм била тук!!! А изобщо не съм усетила как е минало толкова време!!! Просто се оказах в центъра на въртележка от която няма слизане и причината е ето това:

Всъщност на шега или наистина, от началото на септември, нашето малко гаражче се превърна в магазинче за цветя. Истинско приключение! Оттогава работим на пълни обороти и почти непрекъснато, за да си намерим място в пазарната ниша. И тъй като това е допълнителна дейност към основната ми работа, се оказа че и 48 часа да беше денонощието пак нямаше да е достатъчно, за да свърша всичко, което трябва. Едва открадвам по няколко секундички, за да се порадвам на всички красоти от блоговете, които следя, но нямам време нито за коментари, нито за каквото и да било включване.

 Да работиш с цветя е наистина една от най-приятните дейности, защото сред цветята човек релаксира и се чувства като сред някакво вълшебство. Единственото, което ми липсва много, ама безкрайно много е време. ВРЕМЕ! Толкова много неща ми се иска да направя, а все няма време! Дали при всички е така или причината е в мен, защото не съм достатъчно организрана??? Хубавото обаче е, че сега си купувам материали на воля - хартии, панделки и т.н. и то все под предтекст, че е нужно за магазинчето и някак си е много прекрасно да си заринат с такива красотички в най-различни цветове, които са си само твои и никой не ти мърмори за тях!! Ха, ха, ха! Колкото и да ме разбира моя мъж, колкото и да ме подкрепя, по-рано винаги изпитвах чувство за вина, когато си купувах подобни нещица в подкрепа на хобито ми, ама сега си имам оправдание. Така че, това е още едно плюсче за магазинчето:))

Е, развихрих се доста тези месеци, ама за съжаление не по отношение на картичките, а по отношение на сладки букети и кошници.

Тези и още десетици други!!! А за живите цветя да не говорим! Но картичкотворенето много ми липсва. С голяма тъга гледам всички конкурси, в които нямам време да се включа! Е около Коледа понаправих малко картички, но все бяха бързички и не съвсем оригинални!

А сега ми е толкова хубаво като пиша тук! Но трябва да свършвам! Никое време е! През всички тези месеци ми се случиха и много други неща, някои от които искам да забравя, да загърбя и наистина се надявам всичко да потръгне добре и никога повече да не изпитвам подобни страхове и притеснения!

И за финал да завърша с похвала за моя съпруг, който наистина хвърли много труд, усилия и нерви, за да стане магазинчето реалност. Всъщност преобразуването на гаража го направихме изцяло сами, а това е "дизайнерското" бюро изцяло по негова идея, проект и изпълнение:

И не мога да се стърпя и да не покажа как изглеждаше гаража и в какво се превърна /погледнато от един и същи ъгъл/





Tour de brat'4eda Simitli - Nice 2011

Това ще бъде разказче за едно страхотното лятно преживяване. Както посочва заглавието, главен герой ще бъде братчеда.  Със сигурност мога да кажа, че имаме най-добрата, най-прекрасната и най-благородната първа братовчедка на света. Много крехка и същевременно безкрайно силна, бореща се и справяща се успешно с всички предизвикателства на живота. Тя е нашата трета сестричка и затова приехме с огромна тъга заминаването и за Франция преди 10 години, въпреки че знаехме, че е в името на по-светло бъдеще. А "братчед" всъщност е името с което се наричат по между си тя и по-малката ми сестра. Те са "братчедите", а аз съм просто кака. За хората в нашия град съм каката с двете "ремаркенца", които мъкнех навсякъде. С любов, топлота и много смях си спомням моментите от деството им, когато аз пооткъсната от тях бях само наблюдател, а те измисляха куп щури идеи и с хъс се захващаха да ги реализират. Например направиха си бар /по детски/ и  вместо да го нарекат "Екзотика", объркали думите и го нарекли "Еротика", без изобщо  да подозират значението на тази дума. А дейността на бара се изразяваше в предлагането на сандвичи и сок на децата от махалата.

И така години наред смях и забавление, а след това изведнъж братчеда се оказа на хиляди километри от нас и ни липсва безкрайно. Е, при днешните възможности за връзки и комуникации, чувството на липса се притъпява донякъде, но все пак с огромно нетърпение очакваме всяко нейно завръщане в България. Тази година обаче, докато си говорехме с братчеда, някак си се зароди идеята ние да отидем да я видим. Първоначално изглеждаше много далечна и почти невъзможна за реализиране. След дълги сметки и умуване как това ще се отрази на бюджета ни, все пак стигнахме до извода, че каквото и да става пътуването си заслужава. И като започна едно вълнение - неописуемо направо. Решихме да си направим тениски - униформа на пътуването и те наистина правеха впечатление, тъй като не един и двама ни спираха да питат какво е това братчеда:)))))



И така стартирахме от Симитли с Макуин Зелената Светкавица /така шеговито наричаме колата си, която е малко фиатче от миналия век/   в 18:00 , а на сутринта вече бяхме във Венеция. Кой би повярвал???? Толкова години съм си мечтаела да отида в този град, а то било толкова близо и лесно достъпно.  Красота и много, много, много туристи. Бекрайно очарователно - броденето из малките тесни улички, безбройните сувенирни магазинчета, от време на време прекосяването на някой от каналите - сякаш си във филм и това, което се случва не е реално. Няма да мога да сложа снимки от всяко местенце, което видяхме , защото снимките само от Венеция са около 200. Но ето поне някои от тях:

 След Венеция посетихме и още няколко прекрасни места - Падуа и Верона. В Падуа прекарахме над час, разхождайки се в парк с около 70 статуи - много красиво и поддържано място. А Верона наистина надмина очакванията ми, защото усещането там е за някакво безвремие и много романтика.



Площадът в Падуа



Написахме си имената в къщата на Жулиета



 И така след тези вълшебни мигове в слънчева Италия, продължихме към братчеда. Някъде през нощта пристигнахме на Лазурния бряг. Там ни посрещна стринка, а ние безкрайно уморени заспахме без изобщо да подозираме какво ни очаква в следващите няколко дни.

Никога не съм си представяла, че Ница е толкова прекрасно, екзотично и интересно място. А и братчеда живее на две пресечки от плажа. Как да не му се прииска на човек да заживее там завинаги????? Разходките из дневната и нощна Ница са нещо неповторимо - градът е съвсем различен денем и нощем и единственото за което съжалявах е, че времето лети толково бързо, а има толкова много неща и ми се искаше денонощието да е не 24, а 48 часа.













Разбира се, има още стотици снимки, но няма как да бъдат сложени тук. Изненадите от братчеда - тук е мястото да кажа, че братчеда всъщност се казва Маги - бяха съвсем неочаквани. Всъщност тя се погрижи всяка една минута от прекарването ни там да бъде осмислена и незабравима.  Това е аквапарка, който посетихме и където ми се струва, че е необходимо дни наред да обикаляш, за да успееш да видиш всичко. Представленията с делфини, косатки и тюлени не могат да бъдат сравнени с нищо подобно, което досега съм виждала.

Ходихме и на лунапарк:

Знам, че публикацията стана изключително дълга, но не мога да подмина и страхотните мигове в Кан и Монако. Това е друг свят, сякаш на друга планета. Изумителните гледки, яхтите, скъпите коли, марковите бутици, червения килим - още се питам дали беше сън? Плувахме между огромни рибоци в Монако, а пък в Кан се насладихме на невероятно красиво морско дъно с корали  и разноцветни риби. А зеленината - тя е невероятна навсякъде.

Кан

Монако

 И така колкото и хубаво да си прекарва човек, все някога идва край и трябва да се завърнем в действителността.  Съвсем неусетно дойде края на нашето пътешествие, Маги остана вярна на себе си до последната минута и точно преди тръгване пак ни изненада. Даде ни една кутия, в която изобщо не подозирахме какво има, но когато я отворихме видяхме ето това:

Само след секунди се превърна в ето това:

Много мерси, мило братчедче! За всичко, което направи за нас, затова че ни посрещна в един от най-прекрасните градове в Европа и ни показа всички чудеса около него.

 Пътуването на обратно също бе изпълнено с емоции. Посетихме пещерата Постойна яма и Любляна. Малко снимчици и оттам и вече наистина свършвам:

А това е героят на нашето пътуване - МАКУИН ЗЕЛЕНАТА СВЕТКАВИЦА в Кан

  Трудно е да се предаде с думи цялото преживяване, но се надявам поне мъничко да съм успяла да го покажа.