Коледа чука на вратата!

Абе като няма, няма! Ама сега ме е обзело едно творческо вдъхновение и съм като машина! Ето какво сътворих последните дни!

Една от картичките направи моят съпруг и всъщност разкри пред мен неподозиран талант. Аз си знаех, че е много креативен, но сега съм твърдо убедена, че трябва да го привлека към моята кауза. А вие можете ли да познаете коя е неговата картичка?

Спомен от едно далечнооо лятооо!

Все си обещавам да съм по-редовна тук, ама пустото време - не стига и не стига. Днес обаче съм настроена доста лятно -лирично-романтично и то не случайно. Трудно може да се предположи каква е причината, затова бързам да я кажа. Всъщност наскоро, опитвайки се да сложа малко ред в килера и да освободя място, изхвърляйки ненужните неща попаднах на това нещо:

То ме върна в далечната 1997 година, когато с моя настоящ съпруг бяхме все още гаджета и аз, за да запазя задълго спомените от първото ни море, сътворих този подарък. Това са нашите инициали и си спомням, че ми отне доста време да подредя всички тези мънички мидени парченца. Е днес е доста повредено и загубило вид, но все така стоплящо сърцето и носещо невероятни емоции. И макар и старичко е заредено с много положителна енергия, която се надявам да достигне до всички, които се отбиват тук. Ако не друго поне да ви развеселя!

И като съм се отприщила да пиша /че не се знае кога пак ще се захвана с това/ поне набързичко да кажа и за едно от най-важните неща, които се случиха през отминалите месеци - нашето малко магазинче за цветя и още нещо "Флорисимо" /главния консуматор на свободното ни време/ навърши 1 година. Ето малко кадри от събитието:

В подаръчетата на първата снимка имаше късметчета за гостите с награда! И както се казва - три дни ядохме, пихме и се веселихме. Е, това беше от мен! Скоро пак ще съм тук!

Картички за 1 март!

Обещах си повече да не позволявам да минават по няколко месеца между публикациите ми и затова сега реших набързичко да се отбия тук! Първо искам да благодаря на всички, които оставиха толкова мили коментари под предишната ми публикация! Наистина е много приятно да видиш и разбереш, че някой е поспрял за малко, прочел е за твоите вълнения и те подкрепя и окуражава. Благодаря, момичета! Лошото е, че не знам поради каква причина, но аз изобщо не мога да пиша коментари. Просто системата не ми позволява. Как ли не пробвах. По едно време мислех, че съм намерила начин, но после и с този метод ударих на камък. Ако някой има идея защо се случва това - да пише! А сега обещаните картички:

Фотоапарата хич не го бива, горкия, и снимките  са малко калпави, ама кога ще ми се усмихне щастието за нов нямам идея. Така че засега е така.

Поздрави за всички, които от време на време се отбиват в моето местенце!

Голямото завръщане!

Леле!!! Колко отдавна не съм била тук!!! А изобщо не съм усетила как е минало толкова време!!! Просто се оказах в центъра на въртележка от която няма слизане и причината е ето това:

Всъщност на шега или наистина, от началото на септември, нашето малко гаражче се превърна в магазинче за цветя. Истинско приключение! Оттогава работим на пълни обороти и почти непрекъснато, за да си намерим място в пазарната ниша. И тъй като това е допълнителна дейност към основната ми работа, се оказа че и 48 часа да беше денонощието пак нямаше да е достатъчно, за да свърша всичко, което трябва. Едва открадвам по няколко секундички, за да се порадвам на всички красоти от блоговете, които следя, но нямам време нито за коментари, нито за каквото и да било включване.

 Да работиш с цветя е наистина една от най-приятните дейности, защото сред цветята човек релаксира и се чувства като сред някакво вълшебство. Единственото, което ми липсва много, ама безкрайно много е време. ВРЕМЕ! Толкова много неща ми се иска да направя, а все няма време! Дали при всички е така или причината е в мен, защото не съм достатъчно организрана??? Хубавото обаче е, че сега си купувам материали на воля - хартии, панделки и т.н. и то все под предтекст, че е нужно за магазинчето и някак си е много прекрасно да си заринат с такива красотички в най-различни цветове, които са си само твои и никой не ти мърмори за тях!! Ха, ха, ха! Колкото и да ме разбира моя мъж, колкото и да ме подкрепя, по-рано винаги изпитвах чувство за вина, когато си купувах подобни нещица в подкрепа на хобито ми, ама сега си имам оправдание. Така че, това е още едно плюсче за магазинчето:))

Е, развихрих се доста тези месеци, ама за съжаление не по отношение на картичките, а по отношение на сладки букети и кошници.

Тези и още десетици други!!! А за живите цветя да не говорим! Но картичкотворенето много ми липсва. С голяма тъга гледам всички конкурси, в които нямам време да се включа! Е около Коледа понаправих малко картички, но все бяха бързички и не съвсем оригинални!

А сега ми е толкова хубаво като пиша тук! Но трябва да свършвам! Никое време е! През всички тези месеци ми се случиха и много други неща, някои от които искам да забравя, да загърбя и наистина се надявам всичко да потръгне добре и никога повече да не изпитвам подобни страхове и притеснения!

И за финал да завърша с похвала за моя съпруг, който наистина хвърли много труд, усилия и нерви, за да стане магазинчето реалност. Всъщност преобразуването на гаража го направихме изцяло сами, а това е "дизайнерското" бюро изцяло по негова идея, проект и изпълнение:

И не мога да се стърпя и да не покажа как изглеждаше гаража и в какво се превърна /погледнато от един и същи ъгъл/