Леле!!! Колко отдавна не съм била тук!!! А изобщо не съм усетила как е минало толкова време!!! Просто се оказах в центъра на въртележка от която няма слизане и причината е ето това:
Всъщност на шега или наистина, от началото на септември, нашето малко гаражче се превърна в магазинче за цветя. Истинско приключение! Оттогава работим на пълни обороти и почти непрекъснато, за да си намерим място в пазарната ниша. И тъй като това е допълнителна дейност към основната ми работа, се оказа че и 48 часа да беше денонощието пак нямаше да е достатъчно, за да свърша всичко, което трябва. Едва открадвам по няколко секундички, за да се порадвам на всички красоти от блоговете, които следя, но нямам време нито за коментари, нито за каквото и да било включване.
Да работиш с цветя е наистина една от най-приятните дейности, защото сред цветята човек релаксира и се чувства като сред някакво вълшебство. Единственото, което ми липсва много, ама безкрайно много е време. ВРЕМЕ! Толкова много неща ми се иска да направя, а все няма време! Дали при всички е така или причината е в мен, защото не съм достатъчно организрана??? Хубавото обаче е, че сега си купувам материали на воля - хартии, панделки и т.н. и то все под предтекст, че е нужно за магазинчето и някак си е много прекрасно да си заринат с такива красотички в най-различни цветове, които са си само твои и никой не ти мърмори за тях!! Ха, ха, ха! Колкото и да ме разбира моя мъж, колкото и да ме подкрепя, по-рано винаги изпитвах чувство за вина, когато си купувах подобни нещица в подкрепа на хобито ми, ама сега си имам оправдание. Така че, това е още едно плюсче за магазинчето:))
Е, развихрих се доста тези месеци, ама за съжаление не по отношение на картичките, а по отношение на сладки букети и кошници.
Тези и още десетици други!!! А за живите цветя да не говорим! Но картичкотворенето много ми липсва. С голяма тъга гледам всички конкурси, в които нямам време да се включа! Е около Коледа понаправих малко картички, но все бяха бързички и не съвсем оригинални!
А сега ми е толкова хубаво като пиша тук! Но трябва да свършвам! Никое време е! През всички тези месеци ми се случиха и много други неща, някои от които искам да забравя, да загърбя и наистина се надявам всичко да потръгне добре и никога повече да не изпитвам подобни страхове и притеснения!
И за финал да завърша с похвала за моя съпруг, който наистина хвърли много труд, усилия и нерви, за да стане магазинчето реалност. Всъщност преобразуването на гаража го направихме изцяло сами, а това е "дизайнерското" бюро изцяло по негова идея, проект и изпълнение:

И не мога да се стърпя и да не покажа как изглеждаше гаража и в какво се превърна /погледнато от един и същи ъгъл/